Плевенска адвокатска колегия съществува като такава след влизането в сила на Закона за адвокатите от 1925 г., тъй като тогава се регламентира съществуването и функциите на адвокатските колегии, които се създават съгласно чл. 51 и следващия на този закон. Преди излизането на този закон за адвокатите – по силата на първия Закон за адвокатите от 1888 г. – адвокатските колегии не са били уреждани по законодателен път. Лицата, желаещи да професират като адвокати са били вписвани към окръжните съдилища по избрано от тях местожителство. Със Закона за адвокатите от 1925 г. адвокатските колегии са станали организирана професия със съответните ръководни органи на адвокатурата: Адвокатска колегия, която е юридическа личност, и Висш адвокатски съвет. Съгласно действащия закон адвокатската колегия е била независима и никой не е могъл да се меси в дейността на адвокатите. Независимостта на Плевенската адвокатска колегия, както и на българските адвокати, изобщо е дълбоко засегната със Закона за адвокатите от 1947 г., в който чл. 2, като изброява кои не могат да бъдат адвокати в буква ж – не може да бъде адвокат “лице с фашистки или реставраторски прояви”. По силата на този закон чл. 59 се създават комисии, които преценяват кои от заварените адвокати отговарят на изискванията на чл. 2. Плевенската комисия заличава 2/3 от състава на Плевенската колегия и от 180 души адвокати остават 60 души. Съгласно този закон, във всяка колегия се създават адвокатски колективи, които се оглавяват от секретари. Те договарят с клиентите и събират възнаграждението. В Плевенската адвокатска колегия е имало 5 адвокатски колектива, които впоследствие се намаляват на 2 колектива. Този закон е отменен с Указ за адвокатурата от 1952 г., с който адвокатските колективи се преименуват в юридически консултации начело със секретар. Ограничаването на адвокатите в тяхната професионална дейност проличава ясно още в чл. 1 на този указ, където се казва, че “адвокатурата има за задача да съдейства на съдилищата и другите държавни органи за укрепване на правния ред и социалистическата законност”. Този указ се отменява с Указ за адвокатурата от 1976 г. без съществени промени по правата и задълженията на адвокатите, като в двата указа се възприема, че министъра на правосъдието има върховен надзор върху дейността на юридическите консултации. В двата указа се възприема, че министъра на правосъдието определя бройките на адвокатите във всяка колегия, като в Плевен е било възприето, че адвокатите не могат да бъдат повече от 40 души. След влизането в сила на Закона за адвокатурата от 1992 г. нещата са нормализирани. В момента в Плевенската адвокатска колегия са вписани 230 адвоката.